Лимфоцитният трансформационен тест (LTT) се появи като обещаващ диагностичен инструмент в борбата срещу Лаймска болест – състояние, известно с трудностите си в диагностиката. Въпреки че традиционните тестове като ELISA и Western Blot остават стандарт, те често не успяват да открият заболяването, особено в хронични или късни стадии на Лаймска болест. Това накара мнозина да търсят алтернативи като LTT, който цели да измери имунния отговор на организма към бактериите Borrelia. Въпреки това, остава въпросът за точността и надеждността на LTT теста. Може ли той да предостави ясна диагноза, където други тестове не успяват? Надежден ли е като опция за пациенти с упорити симптоми? В тази статия ще разгледаме науката зад LTT теста, как работи, неговите предимства и ограничения, за да ви помогнем да определите дали е надежден метод за диагностика на Лаймска болест.
Колко надежден е LTT тестът за диагностика на Лаймска болест?
Преди да оценим надеждността на LTT теста за диагностика на Лаймска болест и да подчертаем отчетените негативни случаи и доказаните слабости, нека първо разгледаме методологията на теста.
Въпреки че LTT тестът за Borrelia не е без своите ограничения, бихме искали също така да подчертаем какво изглежда като умишлен опит да се подкопае доверието в теста, което допълнително усложнява ситуацията за лицата, заподозрени в Лаймска болест. Основните ни критики са, че тестът е показал случаи на непостоянни резултати и че се предлага на цена, която в някои европейски държави е три пъти по-висока от теста Western Blot. Това поставя тежко финансово бреме на пациентите, отчаяно нуждаещи се от диагноза поради влошаващото им се състояние, както е илюстрирано с реалния случай, разгледан по-долу.
Лаймска борелиоза, причинена от комплекса видове Borrelia burgdorferi, е най-разпространеното заболяване, пренасяно от кърлежи в Северното полукълбо. Ранната диагностика и подходящо лечение на Лаймска борелиоза са от съществено значение за предотвратяване на дългосрочни усложнения, но традиционните методи за диагностика, като специфичното откриване на антитела срещу Borrelia, имат значителни ограничения. Антителата срещу Borrelia често не се откриват в ранните стадии на инфекцията и тяхното наличие само по себе си не потвърждава активното заболяване. За да се отговори на тези предизвикателства, беше разработен лимфоцитният трансформационен тест (LTT) за Borrelia като диагностичен инструмент, способен да открива активна инфекция и да наблюдава ефективността на лечението. В своето изследване von Baehr et al. (2012) се стремят да валидират ефективността на Borrelia-LTT, изследвайки неговата чувствителност, специфичност и потенциално приложение в клиничната практика.
Предизвикателства при диагностициране на Лаймска борелиоза
Лаймската борелиоза често се представя със неясни симптоми, вариращи от локализирани кожни прояви до системно засягане на ставите, нервната система и сърцето. Традиционните серологични методи, като откриване на IgG и IgM антитела, имат редица ограничения. Например, специфичните антитела срещу Borrelia могат да отнемат седмици, за да се развият след инфекцията, което води до фалшиво-отрицателни резултати в ранните стадии на заболяването. Освен това, тези антитела могат да останат дълго след като инфекцията е приключила, което затруднява разграничаването между минало излагане и активна инфекция. Дори използването на рекомбинантни антигени на Borrelia в съвременните анализи, въпреки че подобрява точността, все още не може убедително да докаже активна инфекция във всички случаи.
Освен това директното откриване на Borrelia чрез методи като култури или полимеразна верижна реакция (PCR) е силно специфично, но има ниска чувствителност, което често води до фалшиво-отрицателни резултати. Така остава необходимостта от диагностичен метод, който може да идентифицира активни инфекции, особено при пациенти с неясна клинична картина или отрицателни серологични резултати.
Разработване и валидиране на Borrelia-LTT
Borrelia-LTT беше създаден, за да запълни празнината, оставена от традиционните диагностични методи, чрез откриване на активни клетъчни имунни отговори към антигени на Borrelia. LTT измерва пролиферацията на Т-клетките в отговор на специфични антигени на Borrelia, предоставяйки доказателства за активен имунен отговор срещу патогена. В своето изследване von Baehr et al. (2012) използват антигени от Borrelia burgdorferi sensu stricto, Borrelia afzelii, Borrelia garinii и рекомбинантен OspC в LTT, за да оценят диагностичната точност на теста.
Авторите провеждат валидиращи изследвания върху различни групи, включително серонегативни здрави индивиди, серопозитивни клинично здрави индивиди и пациенти с клинично потвърдена борелиоза. Резултатите показват чувствителност от 89.4% за откриване на активна борелиоза и специфичност от 98.7%, което прави Borrelia-LTT силно надежден инструмент за диагностика на активна Лаймска борелиоза, особено при серонегативни пациенти.
Корелация между серология на Borrelia и Borrelia-LTT
В анализа на 1,480 пациенти със съмнение за борелиоза von Baehr et al. откриват силна корелация между серологията на Borrelia и Borrelia-LTT в 79.8% от случаите. Резултатите са положителни и в двата теста при 37.8% от пациентите, докато и двата теста са отрицателни при 42% от пациентите. Интересно е, че при 18% от пациентите се наблюдава положителна серология с отрицателни LTT резултати, предимно след антибиотично лечение. Тези случаи вероятно представляват лица с отшумяла инфекция, но със запазени антитела. Обратно, 2.2% от пациентите са серонегативни, но с положителни LTT резултати, като половината от тези пациенти показват ранно еритема мигранс, което предполага, че LTT може да открива ранни имунни отговори, които все още не се отразяват в серологичните тестове.
Влияние на антибиотичното лечение върху резултатите от Borrelia-LTT
Borrelia-LTT се е доказал като особено полезен за наблюдение на ефективността на антибиотичната терапия. В изследване, включващо 230 пациенти с потвърдена Лаймска борелиоза, последващо тестване с LTT, проведено четири до шест седмици след антибиотично лечение, показва значително намаляване на LTT реактивността. Сред пациентите с ранна болест 92% показват отрицателни или гранични LTT резултати след лечението, което предполага успешно елиминиране на инфекцията. Въпреки това, сред пациентите с късна болест само 53% постигат подобни резултати, което показва, че специфичните Т-клетки на Borrelia могат да останат по-дълго в случаи на разпространена инфекция. Тези констатации подчертават стойността на LTT при оценката на успеха на лечението, особено когато серологията остава непроменена.
Оптимизиране на Borrelia-LTT за диагностична употреба
Авторите подчертават няколко методологични подобрения, които допринасят за успеха на Borrelia-LTT в тяхното изследване. Те включват добавянето на интерферон-α към културната среда на клетките, което инхибира неспецифична пролиферация на лимфоцитите и подобрява функцията на антиген-представящите клетки. Използването на полимиксин B допълнително намалява неспецифичната активация чрез премахване на липидни групи от лизатите на Borrelia. Освен това, внимателният подбор и дозиране на антигените на Borrelia са от съществено значение за минимизиране на фалшиво-положителните резултати, като същевременно се осигурява достатъчна чувствителност за откриване на специфични Т-клетки на Borrelia.
Едно забележително откритие от изследването е установената кръстосана реактивност между лизатните антигени на трите вида Borrelia и рекомбинантния OspC. Въпреки че тази кръстосана реактивност ограничава възможността за идентифициране на конкретния вид Borrelia, отговорен за инфекцията, тя повишава общата чувствителност на теста за откриване на активна Лаймска борелиоза.
Borrelia-LTT за дългосрочно наблюдение и управление на заболяването
В последващи изследвания, проведени в продължение на една година, von Baehr et al. оценяват пациенти както с ранна, така и с късна Лаймска борелиоза, за да проучат дългосрочната полезност на Borrelia-LTT. При пациенти с ранна болест LTT остана стабилен и отрицателен в повечето случаи след успешно лечение. Въпреки това, при пациенти с късна болест се наблюдаваше периодично активиране на специфични Т-клетки на Borrelia, което корелира със симптоматично повторение на симптомите. Тези констатации предполагат, че специфични Т-клетки на Borrelia могат да останат в латентно състояние в лимфоидните органи след лечението и да бъдат мобилизирани при реактивация на инфекцията.
Продължаващото наличие на специфични Т-клетки на Borrelia, въпреки отрицателните резултати от LTT след антибиотично лечение, повдига въпроси относно пълното елиминиране на патогена. В някои случаи латентни или персистиращи инфекции могат да доведат до фази на реактивация, което усложнява управлението на късна Лаймска борелиоза. Тези наблюдения са в съответствие с други изследвания, които показват, че Borrelia може да се запази въпреки антибиотичното лечение, а авторите предполагат, че един курс на антибиотици не винаги е достатъчен за пълното изкореняване на патогена.
Оценка на използването на Borrelia-LTT в диагностичния процес
Изследването на von Baehr et al. (2012) предоставя ценна информация за практическото приложение на Borrelia-LTT в клиничното вземане на решения. Въпреки че серологията остава фундаментален инструмент за диагностициране на борелиоза, LTT може да играе ключова роля в специфични случаи, когато клиничната картина е неясна или серологичните резултати са неубедителни. Например, при пациенти с ранни прояви на борелиоза, при които антителата все още не са се развили, LTT може да служи като по-незабавен индикатор за активна инфекция. В случаи, когато серологичните резултати са гранични или когато се предполага минала експозиция на Borrelia, но симптомите продължават, LTT може да помогне да се определи дали инфекцията все още е активна, насочвайки решението за започване на антибиотична терапия.
Авторите подчертават, че въпреки че LTT е полезен диагностичен инструмент, той не трябва да се използва самостоятелно. По-скоро той трябва да допълва други клинични находки, като медицинската история на пациента и представянето на симптомите. Този холистичен подход гарантира по-точна диагноза и по-добре информирани решения за лечение, особено в случаи, когато инфекцията може да е настъпила в по-отдалечено минало или когато клиничните симптоми са двусмислени.
Мониторинг на успеха на лечението с Borrelia-LTT
Borrelia-LTT също така е ефективен за оценка на успеха на антибиотичното лечение, предлагайки начин за проследяване на намаляването на имунния отговор към антигените на Borrelia. Както отбелязват von Baehr et al., клиничните симптоми могат да продължат известно време дори след като инфекцията е успешно излекувана. Това явление е особено вярно при случаи на разпространена борелиоза, при която имунната система може да продължи да реагира на остатъчни антигенни материали, въпреки липсата на живи Borrelia. Следователно, последващо тестване с LTT е най-добре да се извърши четири до шест седмици след приключването на терапията, което позволява достатъчно време за активиране на останалата Borrelia и за изчистване на специфичните Т-клетки на Borrelia от кръвния поток.
Освен това, авторите предупреждават срещу извършването на LTT по време на антибиотична терапия, тъй като тестът вероятно ще даде отрицателни резултати поради потискащото въздействие на антибиотиците върху бактериалната активност и имунния отговор. Въпреки това, след прекратяване на лечението, тестът може отново да покаже положителни резултати, ако инфекцията продължава или се реактивира, подчертавайки полезността му в мониторинга след терапия.
Адресиране на критиките към Borrelia-LTT
Въпреки силните му страни, Borrelia-LTT се сблъсква с критики по отношение на неговата специфичност, особено опасенията за фалшиво-положителни резултати. Von Baehr et al. признават, че въпреки че някои изследвания съобщават за по-ниска специфичност на LTT, тези несъответствия вероятно се дължат на методологични различия. Чрез оптимизиране на концентрациите на антигени на теста и включване на механизми като използване на интерферон-α и полимиксин B за намаляване на неспецифичната активация, авторите успяват да постигнат висока специфичност от 98.7% в своето изследване.
Въпреки това, авторите също така признават, че няма единен „златен стандарт“ за диагностициране на борелиоза, и като такъв, LTT трябва да се оценява в контекста на клиничните и серологичните находки. Изследването подчертава необходимостта от допълнителна валидация, особено при тестване на кръстосана реактивност с други бактериални видове, като сифилис или лептоспироза, които биха могли потенциално да доведат до фалшиво-положителни резултати. В тяхното ограничено тестване, von Baehr et al. не откриват кръстосана реактивност с тези патогени, нито наблюдават фалшиво-положителни резултати поради автоимунни заболявания, алергии или персистиращи вирусни инфекции като HIV или вируса на Epstein-Barr.
Бъдещето на клетъчните имунологични тестове за Лаймска болест
Borrelia-LTT не е единственият клетъчен имунологичен метод, който се изследва за диагностициране на Лаймска борелиоза. Други тестове за лаймска болест, базирани на цитокинова стимулация, предлагат потенциал за по-бързи резултати, изискващи само 24 часа инкубация в сравнение с шестте дни, необходими за LTT. Тестове като QuantiFERON или ELISPOT измерват производството на цитокини, като интерферон-γ, от Т-клетките в отговор на експозиция на антиген. Въпреки това, тези тестове се сблъскват със свои собствени предизвикателства, особено при разграничаването между латентни и активни инфекции, тъй като те могат да открият производството на цитокини не само от Т-хелперни клетки, но и от моноцити и други клетки.
Von Baehr et al. твърдят, че въпреки че тестовете за цитокинова стимулация могат да предложат по-бързи резултати, LTT остава по-надежден за откриване на текущи активни инфекции поради фокуса си върху пролиферацията на Т-хелперни клетки с памет за по-дълъг период на инкубация. Този по-дълъг период минимизира риска от неспецифична активация, който може да бъде проблем при краткосрочните анализи. Освен това, липсата на златен стандарт за диагностика на активни инфекции с Borrelia прави от съществено значение валидирането на нови методи, като тестове за цитокинова стимулация, спрямо утвърдени техники като LTT.
Заключение
Лимфоцитният трансформационен тест (LTT) за Borrelia представлява значителен напредък в диагностиката и управлението на Лаймска борелиоза. Високата му чувствителност и специфичност го правят ценен инструмент за откриване на активни инфекции, особено в случаи, когато серологията е неубедителна или когато се подозира ранна инфекция. Освен това, Borrelia-LTT предлага на клиницистите метод за проследяване на успеха на антибиотичното лечение, като предоставя информация за имунния отговор на пациента и подпомага решенията относно по-нататъшната терапия.
Въпреки че съществуват предизвикателства, като решаване на потенциала за фалшиви положителни резултати и подобряване на тестването за кръстосана реактивност, резултатите от von Baehr et al. (2012) предполагат, че Borrelia-LTT е надеждно и информативно допълнение към диагностичния набор от инструменти за Лаймска борелиоза. С нарастването на нови клетъчни имунологични методи Borrelia-LTT предоставя солидна основа за бъдещи сравнителни изследвания и напредък в диагностиката и лечението на това комплексно заболяване.
Случай: Диагностични предизвикателства с LTT за Лаймска болест в Synevo Laboratories
Предистория
През 2023 година, пациент на средна възраст изпитва значително влошаване на симптоми, които предполагат невроборелиоза. Пациентът се консултира с известен специалист по инфекциозни болести, който след обширна оценка силно подозира Лаймска болест. Специалистът препоръчва лимфоцитния трансформационен тест (LTT) в Synevo Laboratories като диагностичен инструмент. Въпреки клиничните подозрения, LTT резултатите са отрицателни, което води до липса на лечение за пациента и продължаваща несигурност, тревожност и физически дискомфорт.
Прогресия на недиагностицирана Лаймска болест
В следващата година състоянието на пациента се влошава значително, като симптомите се изострят и водят до тежка нетрудоспособност. След като симптомите се влошават, са потърсени алтернативни диагностични и терапевтични методи.
Кръвни проби бяха изпратени в лаборатория в чужбина, където беше установено наличие на бактерията Ehrlichia. Незабавно беше започната антибиотична терапия, която продължи един месец.
Подкрепа на имунната система
Освен антибиотичното лечение, пациентът се стреми да засили имунната си функция чрез използването на различни добавки, включително коластра и билкови добавки, известни със своите имуностимулиращи свойства. Този подход цели да подпомогне защитните механизми на организма и да насърчи възстановяването от инфекцията.
Допълнителни изследвания и открития
По препоръка на лекар са извършени допълнителни изследвания за идентифициране на други потенциални инфекции, които биха могли да влошават състоянието на пациента. В процеса пациентът решава да повтори Western blot теста за Borrelia, въпреки предишните отрицателни резултати. За изненада, тестът този път се оказва положителен, потвърждавайки наличието на Borrelia бактерии. Независимо от новите доказателства обаче, пациентът продължава да се сблъсква с трудности при осигуряване на лечение, като лекарите в България отказват да го лекуват, често отхвърляйки диагнозата Лаймска болест поради липса на осведоменост или, в някои случаи, дезинформация.
Втори LTT тест в Synevo Laboratories
С положителния резултат от Western blot теста в ръка, пациентът решава да се подложи на втори LTT тест в Synevo Laboratories. Този път резултатът от LTT е положителен, разкривайки несъответствие със първоначалния тестов резултат. Допълнителни изследвания по темата предполагат, че потискането на имунната система по време на първия LTT може да е довело до фалшиво отрицателен резултат. LTT е проектиран да открива активен имунен отговор към Borrelia, като работи ефективно само когато имунната система активно реагира на бактериите в момента на тестване.
Добре е документирано, че Borrelia бактериите могат да избегнат откриването, като потискат имунната система чрез специфични протеини. Този феномен, въпреки че е научно доказан, остава недостатъчно признат или обсъждан сред много медицински специалисти. Липсата на разпространени познания или признание за тези механизми вероятно допринася за погрешната диагностика и забавеното лечение на Лаймска болест в някои случаи.
Заключение
Този случай илюстрира диагностичните предизвикателства, свързани с лимфоцитния трансформационен тест (LTT), особено при пациенти с потисната имунна система. Опитът на пациента подчертава сложността на диагностицирането на инфекциозни заболявания като Лаймска болест, при които резултатите от теста могат да бъдат повлияни от фактори като имунния статус. В този случай първоначалният отрицателен резултат от LTT доведе до забавяне на подходящото лечение, но комбинацията от допълнителни изследвания, включително повторен LTT и Western blot тест, в крайна сметка доведе до точна диагноза.
Този доклад подчертава важността на вземане под внимание на времето и имунния контекст при интерпретирането на резултатите от LTT. Той също така поставя акцент върху необходимостта от повишена осведоменост сред здравните специалисти относно имунното избягване от страна на Borrelia. Случаят служи като напомняне, че упоритостта при търсене на диагноза е от решаващо значение за управлението на комплексни инфекциозни заболявания като Лаймска болест.
Критичен преглед на лимфоцитния трансформационен тест (LTT) за диагностициране на Лаймска борелиоза
Лимфоцитният трансформационен тест (LTT) е предложен като метод за диагностициране на активна Лаймска борелиоза, причинена от Borrelia burgdorferi sensu lato. Въпреки това, в прегледа на Dessau et al., полезността на LTT за клинична диагностика е критично оценена, разкривайки значителни методологични проблеми и недостатъци в съществуващите изследвания относно ефективността на LTT.
Преглед на изследването и недостатъци
Изследването на von Baehr et al. има за цел да валидира LTT за диагностика на активна Лаймска борелиоза, като разглежда 120 серонегативни кръводарители, 40 серонегативни пациенти с автоимунни заболявания, 48 клинично здрави серопозитивни индивиди и 94 серопозитивни пациенти с клинични признаци на Лаймска борелиоза. В допълнение, 1480 проби бяха тествани, използвайки както LTT, така и серологични методи, включително IgG и IgM ELISA и Western blot.
Въпреки това, Dessau et al. посочват няколко основни проблема с дизайна и методологията на изследването. Например, критериите за диагностициране на Лаймска борелиоза при 94-те пациенти с клинични симптоми не са ясно определени. Не е ясно дали са били приложени критични диагностични мерки, като спинална плейоцитоза и положителен индекс на антителата в случаи на синдром на Bannwarth.
Също така, диагнозата на пациенти с мигриращи артромиалгии липсва достатъчно детайлност, оставяйки неясно как тези случаи са потвърдени като Лаймска борелиоза.
Освен това, включването на 160 серонегативни индивида като контроли може да е въведено избирателно пристрастие, тъй като резултатите от серологията и LTT имат тенденция да корелират. Това може да е довело до надценяване на специфичността на LTT. Изследването също така не обяснява достатъчно критериите за подбор на 1480 пациенти, класифицирани като „съмнителни за Лаймска борелиоза“, оставяйки клиничния спектър на тези случаи неясен.
Объркване в методологията и несъответстващи данни
Методологията на изследването на von Baehr et al. също представя няколко объркващи аспекта. Например, праговата стойност за положителен индекс на стимулация (SI) в LTT варира между >3 и >5, което води до несигурност в определянето на положителните резултати. Освен това, резултатите, представени в таблиците, не се събират последователно. От 1480-те пациенти, тествани с LTT, 592 се оказват положителни, но само 340 са включени в следващия анализ, без предоставяне на обяснение за това несъответствие. Dessau et al. посочват, че потокова диаграма или по-ясно обяснение биха били необходими за изясняване на това как са избрани подгрупите пациенти за анализ.
Освен това, изследването установява, че 40% от пациентите със съмнение за Лаймска борелиоза са положителни с LTT, докато 63% са положителни със серология. Тези високи стойности на положителни резултати рязко контрастират с находки от подобни изследвания в Дания, където само 9,2% от съмнителните случаи за Лайм са IgM-положителни и 3,3% са IgG-положителни. Това несъответствие предполага възможни проблеми с избирателното пристрастие или специфичността на LTT и серологията в изследването на von Baehr et al.
Липса на доказателства за откриване на активна инфекция и наблюдение на лечението
Една от основните претенции на изследването на von Baehr et al. е, че LTT може да открива активна Лаймска борелиоза и да следи ефекта от антибиотичното лечение. Въпреки това, Dessau et al. твърдят, че това твърдение не е подкрепено поради липсата на последващи клинични показатели, като откриване на организмите чрез култури или PCR. Дизайнът на изследването не включва проспективно изпитване с контролна група, което затруднява извеждането на валидни заключения относно способността на LTT да открива активна инфекция или да следи ефективността на лечението. Dessau et al. отбелязват, че строгият дизайн на изследването, включително контролирани изпитвания, е необходим за подкрепа на тези твърдения.
Притеснения относно етичните стандарти и конфликти на интереси
Прегледът също така подчертава притесненията относно етичните стандарти и потенциалните конфликти на интереси в изследването на von Baehr et al. Заявление за етика липсва в публикацията. Освен това, авторите на изследването са свързани с търговска лаборатория, която предлага LTT като диагностична услуга, което може да доведе до пристрастие. Уебсайтът на лабораторията предполага, че положителен LTT резултат може да показва персистираща инфекция, въпреки че това не е подкрепено от европейските неврологични или микробиологични насоки, които не препоръчват използването на LTT поради недостатъчна валидация и ниска специфичност.
Предизвикателства при разработването на надеждни диагностични биомаркери
Докато LTT е предложен като инструмент за диагностициране на активна Лаймска борелиоза, предизвикателствата при разработването на надеждни биомаркери за активни Borrelia инфекции остават значителни. Антитялата не могат да различат активна инфекция от минало излагане или асимптоматична инфекция, а разпознаването на Т-клетките, като това използвано в LTT, може да няма необходимата специфичност за избягване на фалшиви положителни резултати.
Dessau et al. цитират неотдавнашно шведско изследване, което разглежда използването на техниката ELISPOT за допълнителна диагностика на Лаймска борелиоза. Това изследване установява, че ELISPOT има специфичност от само 82%, което повдига въпроси относно надеждността на тестове за клетъчен имунен отговор като LTT за клинична диагностика.
Заключителни бележки относно клиничната полезност на LTT
Прегледът заключава, че клиничната стойност на LTT за диагностициране на активна Лаймска борелиоза, както е предложено от von Baehr et al., не е подкрепена от наличните доказателства. Методологичните проблеми, липсата на яснота в подбора на пациенти и отсъствието на силни доказателства за откриване на активна инфекция или мониторинг на лечението подкопават заключенията на изследването. Освен това, асоциирането с търговска лаборатория повдига притеснения относно конфликтите на интереси.
Dessau et al. подчертават значимостта на критичното четене на научната литература и осигуряване на спазване на адекватни стандарти за рецензиране, особено в увеличаващия се брой на open-access списанията. Проблемите с LTT подчертават необходимостта от предпазливост при тълкуването на изследвания, които не притежават строга валидация, тъй като неподкрепени заключения могат да доведат до погрешна диагноза и неподходящи стратегии за лечение на Лаймска болест.
Случай на превръщане на положителен LTT в отрицателен
Лимфоцитният трансформационен тест (LTT) често се използва за диагностика на лекарствени реакции чрез оценка на пролиферацията на Т-клетките при експозиция на подозирания лекарствен антиген. Въпреки че тестът е прост и с нисък риск, той носи възможността за фалшиви положителни резултати поради различни фактори, които могат да повлияят на имунния отговор на клетките.
Пролиферацията на Т-клетките при LTT не винаги корелира пряко с алергичните реакции in vivo, а състоянията на пациента, като инфекции, могат да променят резултатите от теста. Например, инфекцията с грип, която обикновено предизвиква Th1 имунен отговор, може да повлияе на резултатите, като превръща съществуващ Th2 отговор.
В статия, базирана на работата на Кондо и колеги (2021), пациент с история на лекарствено индуцирани кожни обриви показва множество положителни LTT резултати за предполагаемите лекарства. Въпреки това, по време на инфекция с грип, резултатите от LTT стават отрицателни, което поражда въпроси относно надеждността на теста по време на инфекция. Този случай подчертава важността на разбирането на имунната модулация при интерпретирането на резултатите от LTT, особено в контекста на съпътстващи инфекции.
Представяне на случая
37-годишна жена без значителна медицинска история преживява повтарящи се, безсимптомни обриви, състоящи се от дифузни и слети пурпури по тялото за шест месеца. При първото си посещение в болницата на университета Mie обривите вече са изчезнали, но медицинската ѝ история поражда подозрения за лекарствено-индуцирани обриви. Тя е приемала нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС), ацетаминофен, алпразолам и други медикаменти. Кръвните тестове, включително пълна кръвна картина, маркери на възпаление и IgE-RAST за обичайни алергени, са в нормални граници. Пълно тяло компютърна томография (КТ) не открива аномалии, което изключва други причини като инфекции, алергични реакции или злокачествени заболявания.
За да бъде допълнително изяснена причината за нейните обриви, е проведен LTT за подозираемите лекарства. Резултатите са всички положителни и на пациента е препоръчано да прекрати всички тествани лекарства, освен алпразолам, след което обривите не се появяват отново. Година по-късно пациентът отново се връща в болницата, търсейки съвет относно лекарствата, които може да приема безопасно. Повторен LTT е проведен за същите лекарства, като резултатите отново са положителни. Поради продължаващите положителни резултати, тя е приета за лекарствен тест (DCT), а кръвна проба за LTT е взета при приемането.
Непосредствено след хоспитализацията пациентът развива висока температура и е диагностициран с грип. Изненадващо, всички LTT резултати, взети по време на приемането, стават отрицателни за предполагаемите лекарства. Единадесет дни след възстановяването си от грип, LTT е повторен и някои от резултатите отново са положителни. Patch тестът с разредени дози от същите лекарства, използвани в LTT, дава отрицателни резултати. Лекарствени тестове за тиарамид и локсопрофен са проведени, но не се появяват кожни обриви. Въпреки това, поради високия индекс на стимулация (SI) за ацетаминофен, DCT за това лекарство не е проведен и пациентът е посъветван да го избягва. След тази интервенция няма рецидиви на кожни обриви.
Подробните данни от LTT, включително индекси на стимулация на различни времеви точки, могат да бъдат намерени в оригиналната статия на Кондо и колеги (2021).
Дискусия
Този случай подчертава уникален сценарий, при който предишни положителни резултати от LTT стават отрицателни по време на инфекция с грип. LTT е общо полезен за диагностициране на лекарствени реакции, тъй като измерва пролиферацията на Т-клетките след стимулация със съответното лекарство. Тестът е особено ценен при диагностициране на тежки лекарствени обриви, с положителни проценти до 60-70% за определени лекарствени класове като β-лактами. Въпреки това, тестът не е без ограничения, особено когато множество лекарства дават положителни резултати.
Известно е, че имунната система отговаря различно в зависимост от природата на стимула. Th1 имунни отговори обикновено се индуцират по време на инфекции, като грип, докато лекарствените реакции често предизвикват Th2 отговор. В този случай, промяната от Th2 към Th1, индуцирана от инфекцията с грип, може да обясни временното изчезване на положителните резултати от LTT. Въпреки продължителния брой лимфоцити при пациента, имунният отговор към лекарствата е променен по време на инфекцията, водейки до фалшиво отрицателни резултати от LTT.
Освен това, несъответствието между резултатите от patch теста и LTT може да се дължи на ограниченото проникване на лекарства през епидермиса при patch тестването. В случаи, при които Th2 клетките са изобилни, като при псевдолимфома или еритродерма папулозум обриви, резултатите от LTT са по-вероятно да бъдат положителни, докато patch тестовете могат да дадат отрицателни резултати поради недостатъчно проникване на лекарството.
Текущият случай, докладван от Кондо и колеги (2021), подчертава необходимостта от внимателен избор на времето за провеждане на LTT, особено при пациенти със съпътстващи инфекции. Докато LTT остава ценен инструмент за диагностика на лекарствени реакции, резултатите му могат да бъдат повлияни от основни промени в имунната система, като тези, причинени от инфекции. Важно е да се вземе предвид клиничния контекст, както и имунния статус на пациента, при интерпретация на резултатите от LTT.
Заключение
В този случай имунният отговор към предполагаемите лекарства се промени от положителен към отрицателен по време на инфекция с грип, вероятно поради промяна от Th2 към Th1 имунен отговор. Това подчертава значимостта на разглеждането на времето на LTT при пациенти със съпътстващи инфекции, тъй като модулацията на имунната система може да повлияе на надеждността на резултатите от теста. Клиницистите трябва да бъдат внимателни при интерпретацията на резултатите от LTT и да обмислят повторение на теста след възстановяване от инфекция, за да осигурят точна диагноза и подходящо управление на лекарствените алергии.